Страховете при децата

Home / Страховете при децата

Страховете при децата

Всеки човек, билo то малко дете или възрастен, е изпитвал тревожност или  страх по едно или друго време от живота си. Чувството на безпокойство  е особено некомфортно.Но при децата, които се чувстват така, е не само нормално, но и здравословно. Справянето с тревожността може да подготви младият човек да преодолее предизвикателните ситуации от живота.

 

Повечето страхове и тревоги са нормални.

Тревожността се дефинира като ‘’ опасение без видима причина’’.
Това обикновено се случва, когато няма непосредствена заплаха за безопасността на дадено лице, въпреки това  заплахата се чувства истински.  Безпокойството или тревожността карат човек да иска да избяга от ситуацията – бързо. Симптомите на тревога са сърцебиене, потене, ‘’пеперуди’’ в стомаха. Но пък малка част безпокойство  може действително да помогне на човек да остане фокусиран и съсредоточен.Страховете или тревогите за някои неща могат да бъдат от полза, защото карат децата да се държат по безопасен начин. Например, едно дете със страх от пожар ще  избегне играта с кибрит.

 

 

Естеството на тревогите и страховете се променя с развитието и растежа на  децата :

 

  • Изпитвайки страх и тревога от непознат човек, влизащ в стаята, бебетата например се вкопчват в родителите.
  • Децата между 10 до 18 месечна възраст изпитват страхове от раздяла с родителите. Те стават по емоционални, когато единият или двамата родители излизат, напускат помещението, отиват на работа.
  • Децата на възраст от 4 до 5 години се тревожат относно неща, които не са базирани на реалността, като страхове от чудовища, духове и прочие.
  • Децата на възраст между 7 и 12 години се страхуват, тревожат от неща, които отразяват реалните обстоятелства, които могат да се случат на тях, като например телесни наранявания и природни бедствия.

 

По време на растежа на детето, един страх може да изчезне или да се замени с друг. Например, детето, което не може да спи на загасени лампи на 5-годишна възраст, се наслаждава на истории за духове години по-късно. Или дете, което може да поиска да погали лъв в зоопарка, не би посмяло да доближи кучето на съседа.

 

Разпознаване на безпокойството

 

Типичните за възрастта страхове се променят с възрастта. Те могат да бъдат страх от непознати, височина, тъмнина, животни, кръв, насекоми, да бъдат сами. Децата често се боят от специфични обекти или събития, след като са имали неприятно преживяване, като например злополука с ухапване от куче.
Тревожност от раздяла е често срещана при малките деца, които  започват училище, докато юношите могат да изпитват тревожност, свързана с обществено приемане и академични постижения.

Ако тревогите продължат твърде дълго, могат да окажат влияние върху чувството за благополучие на детето. Тревожността, асоциирана със социално избягване може да има дългосрочни последици. Например, едно дете, със страх  от отхвърляне може да не научи важни социални умения, което може да доведе до социална изолация.

Много възрастни са измъчени от страхове, като карма от детския им опит. Страхът на възрастния от говорене пред публика например е резултат от засрамване , когато е бил  дете пред връстници/ публика. Важно е за родителите да могат да разпознават и идентифицират симптомите на тревожност у детето, така че страховете да не станат част от всекидневието на детето.логопед пловдив

 

 

Когато едно дете се безпокои, то може:

 

  • да стане вкопчващо, импулсивно или разсеяно;
  • нервно на моменти;
  • да има проблеми със съня: да заспива трудно или да се събужда по-трудно от нормалното;
  • потящи се ръце;
  • да има ускорен пулс и дишане;
  • да има главоболие;
  • да има болки в стомаха;
  • да има гадене.

Отделно тези сигнали, родителите обикновено могат да кажат кога тяхното дете се чувства прекалено притеснено за нещо.