Author Archives: Логопедичен кабинет МариЕта

Home / Articles posted by Логопедичен кабинет МариЕта

Страховете при децата

Страховете при децата

Всеки човек, билo то малко дете или възрастен, е изпитвал тревожност или  страх по едно или друго време от живота си. Чувството на безпокойство  е особено некомфортно.Но при децата, които се чувстват така, е не само нормално, но и здравословно. Справянето с тревожността може да подготви младият човек да преодолее предизвикателните ситуации от живота.

 

Повечето страхове и тревоги са нормални.

Тревожността се дефинира като ‘’ опасение без видима причина’’.
Това обикновено се случва, когато няма непосредствена заплаха за безопасността на дадено лице, въпреки това  заплахата се чувства истински.  Безпокойството или тревожността карат човек да иска да избяга от ситуацията – бързо. Симптомите на тревога са сърцебиене, потене, ‘’пеперуди’’ в стомаха. Но пък малка част безпокойство  може действително да помогне на човек да остане фокусиран и съсредоточен.Страховете или тревогите за някои неща могат да бъдат от полза, защото карат децата да се държат по безопасен начин. Например, едно дете със страх от пожар ще  избегне играта с кибрит.

 

 

Естеството на тревогите и страховете се променя с развитието и растежа на  децата :

 

  • Изпитвайки страх и тревога от непознат човек, влизащ в стаята, бебетата например се вкопчват в родителите.
  • Децата между 10 до 18 месечна възраст изпитват страхове от раздяла с родителите. Те стават по емоционални, когато единият или двамата родители излизат, напускат помещението, отиват на работа.
  • Децата на възраст от 4 до 5 години се тревожат относно неща, които не са базирани на реалността, като страхове от чудовища, духове и прочие.
  • Децата на възраст между 7 и 12 години се страхуват, тревожат от неща, които отразяват реалните обстоятелства, които могат да се случат на тях, като например телесни наранявания и природни бедствия.

 

По време на растежа на детето, един страх може да изчезне или да се замени с друг. Например, детето, което не може да спи на загасени лампи на 5-годишна възраст, се наслаждава на истории за духове години по-късно. Или дете, което може да поиска да погали лъв в зоопарка, не би посмяло да доближи кучето на съседа.

 

Разпознаване на безпокойството

 

Типичните за възрастта страхове се променят с възрастта. Те могат да бъдат страх от непознати, височина, тъмнина, животни, кръв, насекоми, да бъдат сами. Децата често се боят от специфични обекти или събития, след като са имали неприятно преживяване, като например злополука с ухапване от куче.
Тревожност от раздяла е често срещана при малките деца, които  започват училище, докато юношите могат да изпитват тревожност, свързана с обществено приемане и академични постижения.

Ако тревогите продължат твърде дълго, могат да окажат влияние върху чувството за благополучие на детето. Тревожността, асоциирана със социално избягване може да има дългосрочни последици. Например, едно дете, със страх  от отхвърляне може да не научи важни социални умения, което може да доведе до социална изолация.

Много възрастни са измъчени от страхове, като карма от детския им опит. Страхът на възрастния от говорене пред публика например е резултат от засрамване , когато е бил  дете пред връстници/ публика. Важно е за родителите да могат да разпознават и идентифицират симптомите на тревожност у детето, така че страховете да не станат част от всекидневието на детето.логопед пловдив

 

 

Когато едно дете се безпокои, то може:

 

  • да стане вкопчващо, импулсивно или разсеяно;
  • нервно на моменти;
  • да има проблеми със съня: да заспива трудно или да се събужда по-трудно от нормалното;
  • потящи се ръце;
  • да има ускорен пулс и дишане;
  • да има главоболие;
  • да има болки в стомаха;
  • да има гадене.

Отделно тези сигнали, родителите обикновено могат да кажат кога тяхното дете се чувства прекалено притеснено за нещо.

Представяне на Синдром на Даун

Синдром на Даун

 

 

 

Представянелогопед

 

Синдромът на Даун (СД), наречен още Тризомия 21, е  генетично състояние, което обикновено причинява когнитивни увреждания и определени  физични аномалии. Годишно се раждат около 775 бебета с този синдром в Англия и Уелс.  Много от бебетата, родени със синдром на Даун са диагностицирани след раждането им.

Въпреки че децата със синдром на Даун споделят общи физиологични характеристики, не всички изглеждат еднакво. Дете със СД ще прилича повече на майката, бащата или друг член от семейството, отколкото на другите деца със синдрома.  Хората със СД се различават по характер и способности. Всеки роден със синдрома има когнитивни увреждания, но при  различните индивиди  степента на увреждане е различна.

 

 

Причини

 

Обикновено, в момента на зачеването на бебето се наследява генетична информация от  родителите под формата на 46 хромозоми: 23 от майката и 23 от бащата. В повечето случаи на синдром на Даун, дете получава  трета хромозома в 21-вата хомоложна двойка – за общо 47 хромозоми вместо 46. Това е този допълнителен генетичен материал, който причинява физическите характеристики и изоставане в развитието, свързани с синдрома.логопед2

Въпреки че никой не знае със сигурност защо се появява СД , не е открит и начин да се предотврати тази грешка в хромозомите, която го причинява. Учените обаче доказват, че при жените над 35-годишна възраст се крие  значително по-голям риск детето им да се роди с това състояние.  При жените на възраст 30 години  шансът детето да се роди със синдром на Даун е 1 на 1000, при жените на  възраст 35 години шансът се увеличава на 1 на 400, а при тези на 40 години рискът се покачва около 1 на 100.

 

 

 

Как синдромът на Даун засяга децата

 

При децата със синдрома на Даун се срещат едни и същи физиологични характеристики като плосък лицев профил, очи – повдигнати нагоре, малки уши и изплезен език.

Ниският мускулен тонус, наречен хипотония също е характерен за децата със синдрома. Бебетата в частност може да изглеждат особено ‘’увиснали’’. Въпреки това се наблюдава подобрение  с  течение на времето. Повечето деца със СД обикновено достигат до етапи в развитието си – като да се изправят, пълзят, ходят ,  макар и по- късно от другите деца.

При раждането децата със СД  обикновено имат стандартен размер, но растежът  им е забавен и остават по-малки от своите връстници.  Например ниският мускулен тонус допринася за проблеми при сученето и храненето , както и други храносмилателни проблеми като запек. Малките и по-големите деца може да имат забавяне в развитието на  речта  и  в уменията да се грижат за себе си – като да се хранят и преобличат и да се научат да ходят до тоалетна.

Синдромът на Даун засяга по различен начин способностите на децата да се учат.  Децата със СД могат и се учат и да развиват умения  през целия си живот. Те постигат целите си с различна скорост. Ето защо е важно дете със синдром на Даун да не бъде сравнявано с негови връстници, които са със същия синдром или се развиват нормално.

Моторни умения при децата Част 2

Моторни умения  при децата – част 2.

 

 

Някои деца могат да имат проблеми с движенията,  за които се използват много мускули – като играта с топка или проблеми с по-леки движения – като оцветяването. Понякога проблемът не е в силата на детето , а в  координацията. Може да забележите, че детето ви изглежда по-несръчно от другите деца на неговата възраст.

Възможни причини: През повечето време лекарите не могат да открият специфична причина или диагноза за забавянията  в моторните умения на детето, но някои деца имат медицински проблеми, които причиняват проблеми с моториката  или влошават вече съществуващи проблеми.  Тези включват:

  1. Проблеми със зрението;
  2. Липса на мускулен контрол , наречено атаксия;
  3. Проблеми с планирането и автоматизирането на движения, наречено диспраксия;
  4. Мускулни заболявания;
  5. Церебрална парализа.

 

 

Какво можете да направите? При забавяне развитието на моториката, вашият педиатър може да предложи вие да окуражавате детето да се движи и да бъде по-активно вкъщи. Той може да се нуждае и от:

  • Физиотерапия за подпомагане детето с движенията, които се извършват с помощта на  много мускулни групи;
  • Насочена терапия за подобряване на двигателните умения или при проблеми с координацията;
  • Медикаменти или други лечения за третиране на мускулни болести

 

Моторни умения: Какво е нормално?

Децата обикновено стават по-силни и координирани с напредването на възрастта. Споделете с вашия лекар, ако детето не може да прави някое от, по-долу описаните, умения  за конкретната възраст или е загубило някои от вече придобитите:

 

 

ЛОГОПЕД Пловдив

2 години:

  1. Слиза и се качва по стълби, като се държи за парапет;
  2. Използва лъжица, за да се храни;
  3. Бяга, като използва цяло стъпало;
  4. Драска;
  5. Катери се по столове.

 

3-години:

  1. Запазва баланс и може да се качва и слиза по стълби;
  2. Върви напред, назад и страни;
  3. Стои и върви на пръсти;
  4. Играе с малки предмети;
  5. Използва двете страни на тялото си;
  6. Стои на един крак няколко секунди;
  7. Нарежда повече от едно кубче.

 

4-години:

  1. Хвърля топка над главата си  и хваща голяма топка;
  2. Кара триколка;
  3. Нарежда четири блокчета;
  4. Скача на място или да скача на един крак;
  5. Хваща пастел между палеца и останалите пръсти и драска.
  6. Използва едната ръка повече от другата;

 

 

5-години:логопед пловдив 2

  1. Строи кула от 6 до 8 кубчета;
  2. Използва  предназначена за деца  ножица;
  3. Съблича се лесно;
  4. Стои на един крак поне 10 секунди;
  5. Мие си зъбите;
  6. Мие си и си подсушава ръцете;
  7. Препуска (галопира);
  8. Държи пастел правилно.

 

 

https://www.facebook.com/logoped.marieta/

Моторни умения при децата Част 1

Моторни умения при децата  – Част 1.

 

Първата година от живота на детето е времето на невероятни промени. При раждането бебето може да прави малко повече от това да се оглежда, движи ръце и да се храни. Около първата годинка се очаква  бебето да е активно лазещо – може  да се пробва да прави стъпки, да играе със залагалки.

Ето какво може да очаквате:

 

 

0 -3 месеца:

 

  1. Плаче, за да сигнализира нуждите си;
  2. Фокусира се върху обекти, отдалечени на около 30 см.;логопед
  3. Повдига глава докато лежи по корем;
  4. Буди се или  реагира на силни шумове;
  5. Гледа как движи ръцете си;
  6. Държи пръстите си свободно отворени;
  7. Задържа залагалка за няколко минути;
  8. Усмихва се, когато му се усмихват.

 

3-6  месеца:

 

  1. Рита с крачета и маха с ръце, когато чуе или види някого, когото познава;
  2. Започва да реагира на името си;
  3. Протяга се към играчки или хора;
  4. Обръща си главата, когато чуе познат глас;
  5. Повдига си краката и хваща едното краче;
  6. Забелязва по-малки обекти;
  7. Стои седнало (с помощ) ;
  8. Започва да се фокусира върху модели в черно и бяло.

 

6-9  месеца:

 

  1. Стои седнало без помощ;
  2. Изправя се, като се държи за ръцете на възрастен;
  3. Разпознава гласа на познат;
  4. Изправя се в скута и подскача;
  5. Започва да лази и се повдига на мебелите;
  6. Играе си с крачетата и ръчичките си;

 

 

 

9-12  месеца:

 

  1. Пълзи, катери се и върви, държейки се за предмети, които могат да му помогнат или за мебелите;логопед 2
  2. Започва с опитите да ходи само;
  3. Изучава и подава предмети: клати, завърта, заплита, стиска, даже си ги слага в устата;
  4. Пълзи докато държи играчка;
  5. Държи малки предмети между палеца и един или два други пръста ( не с лекота);
  6. Премества играчка от едната ръка в другата;
  7. Посочва, когато иска нещо;
  8. Държи две играчки в едно и също време, даже може и да ги удря една в друга;
  9. Пълзи по стълби;
  10. Изправя се само и може да стои или да се движи, докато се държи за мебели и прочие;
  11. Започва да пие от пластмасова чаша вместо от бутилка;
  12. Подава играчка, когато е помолено за това;
  13. Може да ходи, ако го държат за едната или двете ръце;

Причини за комуникативните проблеми при децата

От  много ранна възраст децата се учат, че думите, интонацията, мимиките и жестовете са цялата част от информацията, която получават от  хората. Децата се научават да изразяват своите желания  чрез мимики, жестове ( като кимане и сочене) и звуци. Колкото повече достигат училищна възраст, толкова по-разбираеми стават техните звуци.

логопед

Причини за комуникативните проблеми

Родителите често искат да знаят защо децата им имат затруднения със способността да разбират и/или да говорят.  Трудно е да се изтъкне точна причина.

В някои случаи, причините за комуникативните проблеми на децата могат да се свържат с един или повече от следните фактори:

Физиологини фактори:

  1. Децата с нисък мускулен тонус ( хипотония) имат проблеми с координирането (движението) на мускулите на устата и езика, за да произведат чисти звуци.
  2. Структурни дефекти в устата, гърлото и носа, като цепнато небце, пречат на произвеждане на ясни говорни звуци.
  3. Състояния, които засягат нервния и мускулния контрол, като мускулна дистрофия или церебрална парализа, правят речта затруднена или невъзможна.
  4. Хронични възпаления на ушите, засягащи слуха.

Синдроми и уврежадания, забавящи развитието:

  1. Някои синдроми, като аутизма, засягат развитието на комуникативните умения.
  2. Слуховите увреждания могат да попречат на децата да развият говорните и езиковите си умения.
  3. Умствените увреждания могат да забавят развитието на речта и езика.
  4. Когато говорим един с друг, много от това, което ‘‘казваме‘‘, всъщност изразяваме чрез нашите мимики, жестове и език на тялото. Проблемите със зрението могат да намалят количеството информация, която детето получава по време на разговор. Това може да доведе до затруднения с комуникацията.

Придобити мозъчни травми

  1. Придобитите мозъчни травми могат да увредят части от мозъка, които отговарят за комуникацията.
  2. Децата с придобита мозъчна травма могат да загубят способността да говорят и разбират езика. Тази загуба може да е временна или перманентна, в зависимост от типа увреждане.
  3. Децата с придобита мозъчна травма могат да развият специфични проблеми, които да затрудняват научаването на детето как да подрежда и изразява своите мисли.

Комуникативните проблеми могат да бъдат причинени и от :

  1. Недостиг на опит и стимул.
  2. Ограничени възможности за разговор с останалите ( често прекъсване на детето от страна на родител, по-голям брат или сестра, роднини и пр.; недостатъчно внимание от страна на родителите; стрес и други.